Нова година, „нов Близък изток“?
През юли 2006 г., по средата на войната на Израел срещу Ливан, която в крайна сметка уби приблизително 1200 души – преобладаващото мнозинство от тях цивилни – тогавашният държавен секретар на Съединените щати Кондолиза Райс благородно хвърли атаката като „родилни мъки на нов Близък изток“.
Въпреки че метафората без съмнение беше подходящо ориенталистка, тя повдигна някои въпроси, тъй като целта на процеса на раждане обикновено не е да убие бебето. Каква роля трябваше да играят Райс и нейният шеф, тогавашният президент на САЩ Джордж Буш, в метафоричното споразумение, също беше спорно, но „кръвожадни акушери“ беше една потенциална опция. Това беше особено вярно, като се има предвид решението на САЩ да изпратят бързо бомби на израелската армия, за да помогнат в изграждането на „новия Близък изток“.
Министър Райс се позова на аналогията с „родилните мъки“ в подкрепа на аргумента на САЩ, че прекратяването на огъня трябва да бъде осуетено на всяка цена, за да се предотврати връщането към „статуквото“ в Ливан. Доколкото „статуквото анте“ означаваше страна, в която жилищните сгради и селата не бяха превърнати в кратери от бомби и развалини, доставката беше впечатляващ успех.
И все пак нарастващата обществена подкрепа за Хизбула в Ливан и по-широкия регион по време на израелската война от 2006 г. не беше точно новороденият Близък изток, който САЩ и Израел си представяха да изскочи от утробата на масовото клане. Но хей, колкото по-голям е врагът, толкова по-големи са възможностите за убийствено акушерство в бъдеще.
Лятото на 2006 г., разбира се, принадлежеше към предишната ера на израелските кланета, когато убийството на 1200 души за 34 дни все още се смяташе за изключително шокиращо. Към тази епоха принадлежи и операцията „Лято олово“ в ивицата Газа, по време на която Израел уби около 1400 души за 22 дни през декември 2008 г. и януари 2009 г. В операцията „Защитен ръб“ в Газа през 2014 г. израелската армия уби 2251 души след 50 дни.
Сега очевидно сме преминали в ерата на неприлично засилени родилни мъки; Последното нападение на Израел срещу ивицата Газа уби повече от 20 000 палестинци само през първите два месеца и половина, а разрушенията в обсадения анклав са от мащаб, който човешкият ум едва може да обхване.
Както в Ливан през 2006 г., САЩ засилиха подкрепата си за агресорите, като същевременно многократно агитираха срещу прекратяване на огъня или спиране на диващината. Поне от естетическа гледна точка „статуквото ante“ отдавна е изчезнало в Газа, територията, която сега прилича на последствията от ядрен холокост. Както е в момента, най-новият „нов Близък изток“ се определя от ционисткия геноцид – проблемът за Израел е, че колкото и да бомбардирате, не можете наистина да унищожите народ, който отказва да престане да съществува.
В средата на декември държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен отново се застъпи за продължаване на войната, аргументирайки се с думите: „Как е възможно да няма искания към агресора, а само към жертвата?“ Всеки с минимални разбирания за логика може да се изненада да научи, че под „жертва“ той е имал предвид държавата, отговорна за убийството на повече от 20 000 палестинци в Газа за два месеца и половина.
Така или иначе, инверсиите на реалността са обичайни в политическия и медиен естаблишмънт на САЩ.
Такъв е и ориенталисткият дискурс. От началото на този последен пристъп на предизвикана от Израел касапница не липсваха патерналистични, инфантилизиращи лекции, произлизащи от споменатата институция, която се стреми да осъди Хамас – и като цяло палестинците като цяло – като нецивилизовани размирници, довели целия този апокалипсис върху себе си.
Разбира се, ориенталисткото пренебрежение на Съединените щати към регион, получаващ една след друга западни „мисии civilisatrice“, е неразделна част от поддържането на цялата имперска мисия. В края на краищата, няма по-добра причина от безмилостната изостаналост да бомбардирате хората в нещо, хм, ново – място, където САЩ и Израел изцяло и безспорно управляват.
Случаят с Ирак, друго място в Близкия изток, което в продължение на десетилетия е обект на пресметливо покровителствена реторика на САЩ, както и на експлозиви, потвърждава, че „новият“ Близък изток едва ли е по-добър Близък изток, поне от гледна точка на човешкото благополучие и т.н.
Пишейки за списание Time по време на диагнозата „родилни болки“ на Кондолиза Райс през 2006 г., журналистът Тони Карон отбеляза, че Ирак е „Експонат А от „Новия Близък изток“ на администрацията на Буш и това е кървава бъркотия, която се влошава през деня.”
Остава да се види какво може да се „роди“ от настоящия геноцид в Газа – друга „кървава бъркотия“, която естествено е много по-объркана за бебетата, децата и по-големите хора, които всъщност трябва да го преживеят, а не за техните убийци в Тел Авив и Вашингтон, окръг Колумбия.
Каквото и да се случи през новата година, бебе, родено от САЩ и Израел, в никакъв случай не е жизнеспособно в Близкия изток – и геноцидът трябва да бъде прекратен веднага.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
