Нова година, „нов Близък изток“?

През юли 2006 година, по средата на войната на Израел против Ливан, която в последна сметка умъртви почти 1200 души – преобладаващото болшинство от тях цивилни – тогавашният държавен секретар на Съединените щати Кондолиза Райс благородно хвърли офанзивата като „ родилни страдания на нов Близък изток “.

Въпреки че метафората без подозрение беше уместно ориенталистка, тя повдигна някои въпроси, защото задачата на процеса на раждане нормално не е да убие бебето. Каква роля трябваше да играят Райс и нейният началник, тогавашният президент на Съединени американски щати Джордж Буш, в метафоричното съглашение, също беше противоречиво, само че „ кръвожадни акушери “ беше една евентуална алтернатива. Това беше изключително правилно, като се има поради решението на Съединени американски щати да изпратят бързо бомби на израелската войска, с цел да оказват помощ в построяването на „ новия Близък изток “.

Министър Райс се базира на аналогията с „ родилните страдания “ в поддръжка на аргумента на Съединени американски щати, че прекратяването на огъня би трябвало да бъде осуетено непременно, с цел да се предотврати връщането към „ статуквото “ в Ливан. Доколкото „ статуквото анте “ означаваше страна, в която жилищните здания и селата не бяха превърнати в кратери от бомби и отломки, доставката беше впечатляващ триумф.

И въпреки всичко възходящата социална поддръжка за Хизбула в Ливан и по-широкия район по време на израелската война от 2006 година не беше тъкмо новороденият Близък изток, който Съединени американски щати и Израел си представяха да изскочи от утробата на всеобщото кръвопролитие. Но хей, колкото по-голям е врагът, толкоз по-големи са опциите за убийствено акушерство в бъдеще.

Лятото на 2006 година, несъмнено, принадлежеше към предходната епоха на израелските кланета, когато убийството на 1200 души за 34 дни към момента се смяташе за извънредно шокиращо. Към тази ера принадлежи и интервенцията „ Лято олово “ в линията Газа, по време на която Израел умъртви към 1400 души за 22 дни през декември 2008 година и януари 2009 година В интервенцията „ Защитен борд “ в Газа през 2014 година израелската войска умъртви 2251 души след 50 дни.

Сега явно сме минали в ерата на непристойно засилени родилни мъки; Последното нахлуване на Израел против линията Газа умъртви повече от 20 000 палестинци единствено през първите два месеца и половина, а разрушенията в обсадения анклав са от мащаб, който човешкият разум едвам може да обхване.

Както в Ливан през 2006 година, Съединени американски щати ускориха поддръжката си за агресорите, като в същото време неведнъж агитираха против преустановяване на огъня или прекъсване на диващината. Поне от естетическа позиция „ статуквото ante “ от дълго време е изчезнало в Газа, територията, която в този момент наподобява на следствията от нуклеарен холокост. Както е сега, най-новият „ нов Близък изток “ се дефинира от ционисткия геноцид – казусът за Израел е, че колкото и да бомбардирате, не можете в действителност да унищожите народ, който отхвърля да престане да съществува.

В средата на декември държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен още веднъж се застъпи за продължение на войната, аргументирайки се с думите: „ Как е допустимо да няма претенции към агресора, а единствено към жертвата? “ Всеки с минимални разбирания за логичност може да се изненада да научи, че под „ жертва “ той е имал поради страната, виновна за убийството на повече от 20 000 палестинци в Газа за два месеца и половина.

Така или другояче, инверсиите на действителността са нормални в политическия и медиен естаблишмънт на Съединени американски щати.

Такъв е и ориенталисткият дискурс. От началото на този финален припадък на провокирана от Израел кланица не липсваха патерналистични, инфантилизиращи лекции, произлизащи от упоменатата институция, която се стреми да осъди Хамас – и като цяло палестинците като цяло – като нецивилизовани размирници, довели целия този апокалипсис върху себе си.

Разбира се, ориенталисткото неуважение на Съединените щати към район, получаващ една след друга западни „ задачи civilisatrice “, е неразделна част от поддържането на цялата имперска задача. В края на краищата, няма по-добра причина от безмилостната назадничавост да бомбардирате хората в нещо, хм, ново – място, където Съединени американски щати и Израел напълно и несъмнено ръководят.

Случаят с Ирак, друго място в Близкия изток, което в продължение на десетилетия е обект на пресметливо покровителствена изразителност на Съединени американски щати, както и на експлозиви, удостоверява, че „ новият “ Близък изток надали е по-добър Близък изток, най-малко от позиция на човешкото благоденствие и така нататък

Пишейки за списание Time по време на диагнозата „ родилни болки “ на Кондолиза Райс през 2006 година, журналистът Тони Карон означи, че Ирак е „ Експонат А от „ Новия Близък изток “ на администрацията на Буш и това е кървава неразбория, която се утежнява денем. ”

Остава да се види какво може да се „ роди “ от сегашния геноцид в Газа – друга „ кървава неразбория “, която естествено е доста по-объркана за бебетата, децата и по-големите хора, които в действителност би трябвало да го преживеят, а не за техните убийци в Тел Авив и Вашингтон, окръг Колумбия.

Каквото и да се случи през новата година, бебе, родено от Съединени американски щати и Израел, никога не е жизнеспособно в Близкия изток – и геноцидът би трябвало да бъде преустановен незабавно.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.